Първо, нека развенчаем един мит: стресът не е непременно „лошо“ нещо. Без тази удивителна способност да изпитваме стрес, човечеството не би оцеляло. За пещерните хора отключването на стрес е било индикатор за наличие на потенциална опасност – например саблезъб тигър.
Стресът е предимно физиологичен отговор. Когато е под стрес, тялото смята, че е обект на атака, и превключва в режим „борба или бягство“, отделяйки сложна смес от хормони и химикали като адреналин, кортизол и норепинефрин, за да се приготви за физическо действие. Това причинява различни реакции – от пренасочване на кръвта към мускулите до изключване на ненужните в момента телесни фукции като храносмислане.
Чрез отделянето на хормони като адреналин, кортизол и норепинефрин, пещерният човек е получавал приток на енергия, който го е подготвял или да се бие с тигъра или да бяга от него. Сърцебиенето и ускореното дишане се дължат на адреналина. Освен че дава приток на енергия, той ни позволява да фокусираме вниманието си, за да можем бързо да отговорим на ситуацията.
В модерния свят, режимът „борба или бягство“ все още ни помага да оцелеем в опасни ситуации, например да реагираме бързо с натискане на спирачка, когато видим изскочил пред колата човек.
Предизвикателството възниква, когато тялото влезе в състояние на стрес в неподходящи ситуации. Когато притокът на кръв е пренасочен към ключовите мускули, нужни за битка или бягство, мозъчните функции се минимизират. Това може да доведе до неспособност да „мислим трезво“ – състояние, което причинява трудности и в работния, и в личния ни живот. Ако дълго време останем в състояние на стрес, това може да увреди здравето ни. Резултатът от трайно завишени нива на кортизол може да бъде покачване на нивата на кръвна захар и кръвно налягане, както и намаляване на либидото.
Борба
Когато тялото влезе в състояние на стрес, можем да се станем раздразнителни и агресивни спрямо другите. Това се дължи на естествения подтик на тялото ни към „борба“. Това може да е полезно, ако се налага да прогоним хищник, но в неподходящи ситуации може да има негативен ефект върху отношенията ни и да урони репутацията ни.
Бягство
Някои от нас са склонни да избягват стресорите си, оттегляйки се от ситуацията, вместо да се ангажират с решаване. Това може да е знак за „бягството“ като инстинкт за оцеляване – функция, която може да спаси живота ни, ако се окажем в опасна обстановка. В ежедневието обаче, този естествен инстинкт може да доведе до ескалация на стресиращата ситуация и да завиши допълнително нивата ни на стрес, когато осъзнаем, че стресорът не изчезва и трябва да се изправим срещу него.
Замръзване
Съществува трети режим, който стресът може да предизвика, за когото много хора не знаят – замръзването. За някои преживяването на стрес може да даде начало на „дисрегулация“. Енергията, мобилизирана от възприетата опасност остава „заключена“ в нервната система и „замръзваме“. Този отговор често проличава в начина ни на дишане. Задържането на дъха и плиткото дишане са форми на замръзване. Дълбоката въздишка от време на време пък е нервната система, която опитва да навакса поемането на кислород.
Да разберем стреса
Стресът често се описва като усещането, че си претоварен, пренавит, напрегнат и разтревожен. Всички преживяваме стрес от време на време. Понякога той може да ни мотивира да завършим определена задача или да се справим добре. Но в други ситуации може да бъде вреден, ако станем прекомерно стресирани, и това твърде дълго възпрепятства възможността ни да продължим с нормалния си начин на живот. Претоварването с изисквания и предизвикателства действа на този принцип при човешките същества. Може да има ранни предупредителни сигнали, но понякога стресът може да се натрупа незабележимо, довеждайки до неочакван срив.
Това „разпадане“ в един човек може да има много форми:
- Умствен и емоционален срив
- Отнемане на собствения живот
- Сериозни здравословни проблеми като
- Сърдечно-съдови заболявания : Сърцето е първият орган в човешкото тяло, който преживява стрес. В момента сърдечните заболявания са убиец номер 1 на планетата и не е случайност, че когато се оказваме във все по и по-стресираща среда, случаите на сърдечни заболявания също се увеличават.
- Стресът има огромен ефект върху функционирането на телесните системи. Здравните експерти все още дискутират дали стресът реално причинява рак. Със сигурност няма съмнение, че улеснява разрастването и разпространението на някои форми на болестта. Просто казано, стресът прави телата ни по-гостоприемни за рака.
- Стресът може да повиши кръвното налягане. Главният причинител на хеморагичен инсулт е високото кръвно налягане, което може да отслаби артериите в мозъка и да ги направи по-склонни към спукване.
Как ни въздейства стреса?
Една от основните трудности със стреса е, че въздейства по различен начин на различните хора. Това допринася до разнообразните му проявления. При това положение би било грешно да се дават генерализирани съвети за разпознаването на стреса при другите. Това, което можем да кажем обаче е, че заради своите негативни ефекти, стресът ще се прояви по един или друг начин.
Стресът се прицелва в най-слабите части на нашата физика и психика. Ако сте предразположени към главоболия или екзема, точно те ще се активират. Ако имате ниски нива на толерантност и търпение към околните, там е първата сфера, в която стресът ще Ви проличи.
Стресът не може напълно да се избегне, но може да се управлява. Ключово действие за минимизиране на рисковете е да бъдат идентифицирани проблемите, свързани със стреса възможно най-рано, преди да се стигне до заболяване, произтичащо от стрес.
В човекът под стрес ще има промени.
Тези промени могат да са емоционални, физически или поведенчески, или комбинация от всички три. Така че най-важното е да се следи за негативни промени от всякакъв характер. Не забравяйте, че е силно вероятно негативните промени да имат ефекта на домино и в други сфери на живота, например да се влоши представянето в работата.
Разбира се, всички преживяват „лоши дни“. В случая става дума за ситуации, при които тези негативни промени се демонстрират в рамките на по-дълъг период (например 5 последователни дни).
Продължителният стрес несъмнено разболява. Известно е, че допринася за сърдечни заболявания, за високо кръвно налягане, има ефект върху имунната система; свързан е с инсултите, синдрома на раздразненото черво, язви, диабет, болка в мускулите и ставите, спонтанен аборт, алергии, алопеция и дори преждевременна загуба на зъби.
